Тихий білий Дунай

Текст болгарською мовою

Тих бял Дунав се вълнува,

весело шуми

и „Радецки“ гордо плува

по златни вълни.

Но кога се там съзирва

козлодуйски бряг,

в парахода рог изсвирва,

развя се байряк.

Млади български юнаци

явяват се там,

на чела им левски знаци,

в очите им плам.

Гордо Ботев там застана

младият им вожд –

па си дума капитану,

с гол в ръката нож.

Аз съм български войвода,

момци ми са тез;

ний летиме за свобода,

кръв да леем днес.

Ний летиме на България

помощ да дадем

и от тежка тирания

да я отървем.