Петар Даврінгов

Петар Даврінгов
болг. Петър Дървингов
Народився	23 травня 1875; Кілкіс
Помер	8 березня 1958 (82 роки); Софія
Громадянство	Болгарія
Національність	болгари
Діяльність	революціонер, військовик
Alma mater	Вище Військове училище; Солунська болгарська чоловіча гімназія
Знання мов	болгарська
Учасник	Перша світова війна, Перша Балканська війна і Друга Балканська війна
Членство	Болгарська академія наук
Військове звання	полковник
Автограф
	Висловлювання у Вікіцитатах; Медіафайли у Вікісховищі;

Петар Даврінгов (болг. Петър Дървингов; нар. 23 травня 1875, Кілкіс — пом. 8 березня 1958, Софія — болгарський революціонер, професійний військовик.

Біографія

Юність

Народився 23 травня 1875 в місті Кукуш (сьогодні Кілкіс, Греція) у ремісничій сім'ї. Після закінчення початкової школи продовжує навчання в Солунській болгарській чоловічій гімназії, яку у 1892 закінчив з відзнакою. Восени 1892 вступив до Вищого Військового училища в Софії, яке у 1896 також закінчив з відзнакою зі званням лейтенанта.

Перша світова війна (1915—1918)

Під час Першої світової війни (1915–1918) був начальником штабу піхотної дивізії. У травні 1916 призначений командиром 1-го полку 11-ї дивізії. 15 серпня 1917 отримав звання полковника.

Повоєнні роки

4 листопада 1918 звільнений у запас. Займається науковою та соціальною діяльністю. Його наукові інтереси пов'язані з військовою історією. Його книга «История на Македоно-одринското опълчение» є одним з перших досліджень болгарської військової частини і ще кращої роботи волонтері.

Звання

Бібліографія

«Българинът доброволец», 1934, София.

«Буквар от 1895 г. за възрастни хора» (1899), заедно с Йордан Венедиков
«Читанка от 1895 г. за възрастни хора» (1899), заедно с Йордан Венедиков
«Нравоучения от 1895 г. за възрастни хора» (1899), заедно с Йордан Венедиков
«От Пловдив и София към Цариград и Скопие» (1903), 133 с.
«Пирин и борбата в неговите недра» (1904), 236 с.
«Военна България. Социологически етюд на българската действителност» (1911)
«История на Македоно-одринското опълчение» (том 1, 1919; том 2, 1925), 659 с., 464 с.
«Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 г.» (1920), 464 с.
«Студии по нашите войни, кн. I. Войсководци и войски. Критически бележки и размишления» (1930), 208 с.
«Атаката на Одрин: под осветлението на историята и изкуството — историко-психологически анализ» (1931)
«Духът на историята на българския народ» (1932), 111 с.
«Сборник Солун» (1934), заедно с професор Владислав Алексиев
«Българинът доброволец от старо време до наши дни», София, 1934 година
«Влиянието на морската мощ върху историята на България» (1935), 133 с.
«Боевете в Източните Родопи от границата до Кърджали във войната срещу турците през 1912» (1939), 35 с.
«На крилата на несломимата Българщина. Шестдесет години с македонските и тракийските българи» (1939)
«Балканската война — както е била виждана, когато са се развивали самите събития» (1941)
«Евлия Челеби и западните български земи» (1943)
«Опитите на българите да пресъздават себе си»
«Физическо и нравствено възпитание на българския народ»
«Книга за българския войник — неговия морален лик»
«Евреите в българското отечество и участието им във войните», публикувано във в-к «Вестник на вестниците», бр.80, София, 5 април 1936 г.

Галерея

Меморіальна дошка на будинку Петара Дервінгова на бульварі Хрісто Ботева в Софії.
Будинок Петара Дервінгова

Джерела

Димитър Минчев. Петър Дървингов, „Моето време“. Спомени. изд. „Св. Георги Победоносец“, София, 1996 година, 307 стр.
Минчев, Д., «Революционната дейност на Петър Дървингов» (1898—1918), София, 1990.
Рангеов, Л., «Роден за войсководец», София, 1987.
Пенков, С., «Полковник Петър Дървингов. Избрани произведения», София, Военно издателство, 1988.
Недев, С., «Командването на българската войска през войните за национално обединение», София, Военноиздателски комплекс «Св. Георги Победоносец», 1993, стр. 144.
Занка Александрова. «Човекът или предателят П. Дървингов?»
Цветана Величкова. «Командирът на войводите», в: Български войн, кн.7 — 8, 2003.

This article is issued from Wikipedia. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.