Ілія Бобчев
Ілія Бобчев (болг. Илия Савов Бобчев; нар. 29 жовтня 1873, Елена — пом. 9 жовтня 1936, Софія) — болгарський юрист, письменник, літературний та громадський діяч.
Ілія Бобчев | |
---|---|
болг. Илия Савов Бобчев | |
Народився |
29 жовтня 1873 Елена |
Помер |
9 жовтня 1936 (62 роки) Софія |
Громадянство | Болгарія |
Національність | болгари |
Діяльність | перекладач, письменник |
Alma mater | Вище училище в Софії |
Знання мов | болгарська |
Автограф | |
Біографія
Народився 29 жовтня 1873 року в місті Елена. Брати — Стефан та Нікола Бобчев. Спочатку навчався в своєму рідному місті, а потім в 1892 році закінчив середню школу в Русе, а в 1896 юридичний факультет Вищого училища в Софії. Деякий час служив в якості судді в Разграді і Хасково, потім адвокатом в Софії і з 1899 року — в Пловдиві. У 1899 році він був обраний депутатом на X Національних Зборах.
Бобчев публікувався в газетах «Пловдив», «Мир», «Стара планіна» і журнал «Політ». Працював під псевдонімами болг. Любен Певецов, Л. Певецов, Ил. Савов, И. Самоиловски, Ил. Б., И. С., И. С. Б.
Він помер в Софії 9 жовтня 1936 року.
Бібліографія
- «Как ще напредва нашата партия?» (1903),
- «Какво казва законът върху търговските книги?» (1903),
- «Коя трябва да е първата ни работа, кога пазим правата си? Съвети за ония, които не щат да ходят по съдилищата, както и за онези, които се принуждават да се съдят» (1903),
- «Значение на славянската взаимност и на славянските благотворителни дружества» (1904),
- «Христо Г. Данов. Живот и народна просветна деятелност» (1905),
- «Каква е Народната партия?» (1905),
- «Нека се опознаем!» (1906),
- «Яким Груев 1828—1908» (1908, в «Илюстрация светлина»),
- «Кой е Иван Евстатиев Гешов? Реч, произнесена в чест на Ив. Ев. Гешов в Пловдив на 27 ян. т. г.» (1908),
- «Важни заслуги на Народната партия» (1908),
- «Значение на руския език и литературата в България» (1912),
- «Поробване и понемчване на балтийските славяни» (1914),
- «Задачи на общинската стопанствена дейност» (1919),
- «Македонските българи и българската национална просвета предимно до учредяването на българската екзархия. Кратък исторически преглед» (1922),
- «Васил Друмев — Климент Търновски» (1926),
- «Великият рилски подвижник» (1927; 1946; 2006),
- «По кървавите дири на славния подвиг 1868» (1928),
- «Честита радост!» (стихотворения, под псевдонима Любен Певецов, 1930),
- «Хаджи Димитър, Стефан Караджа и техните другари» (1930),
- «Нека обичаме повече България! Изводи, спомени и мисли на един скромен общественик» (1931),
- «Пред жертвеника на България. Молитвени песни» (стихове, подписани като Любен Певецов, 1931),
- «За Бога и за България» (стихове, 1932),
- «Живот, дейност и възгледи на Иван Евстатиев Гешов 1849—1924» (1933),
- «Слава на българския дух! По случай празника на българската книга» (1933),
- «Обществена солидарност или християнско милосърдие. Опит за уреждане всеобща благотворителна повинност и братска взаимопомощ в България и между българите» (1934),
- «На труд за България! Венци за светия български труд» (1934),
- «Песен на българите и на българската сила. В чест на българските юнаци и славянски соколи» (1935),
- «След горчивите уроци. Най-желателни нововъведения в нашето управление. Принос към разрешаване въпросите на деня» (1936).[1]
Примітки
- Илия С. Бобчев. Литературен свят. Процитовано 14 липня 2017.