Ілія Бобчев

Ілія Бобчев (болг. Илия Савов Бобчев; нар. 29 жовтня 1873, Елена пом. 9 жовтня 1936, Софія) — болгарський юрист, письменник, літературний та громадський діяч.

Ілія Бобчев
болг. Илия Савов Бобчев
Народився 29 жовтня 1873(1873-10-29)
Елена
Помер 9 жовтня 1936(1936-10-09) (62 роки)
Софія
Громадянство  Болгарія
Національність болгари
Діяльність перекладач, письменник
Alma mater Вище училище в Софії
Знання мов болгарська
Автограф

Біографія

Народився 29 жовтня 1873 року в місті Елена. Брати — Стефан та Нікола Бобчев. Спочатку навчався в своєму рідному місті, а потім в 1892 році закінчив середню школу в Русе, а в 1896 юридичний факультет Вищого училища в Софії. Деякий час служив в якості судді в Разграді і Хасково, потім адвокатом в Софії і з 1899 року — в Пловдиві. У 1899 році він був обраний депутатом на X Національних Зборах.

Бобчев публікувався в газетах «Пловдив», «Мир», «Стара планіна» і журнал «Політ». Працював під псевдонімами болг. Любен Певецов, Л. Певецов, Ил. Савов, И. Самоиловски, Ил. Б., И. С., И. С. Б.

Він помер в Софії 9 жовтня 1936 року.

Бібліографія

  • «Как ще напредва нашата партия?» (1903),
  • «Какво казва законът върху търговските книги?» (1903),
  • «Коя трябва да е първата ни работа, кога пазим правата си? Съвети за ония, които не щат да ходят по съдилищата, както и за онези, които се принуждават да се съдят» (1903),
  • «Значение на славянската взаимност и на славянските благотворителни дружества» (1904),
  • «Христо Г. Данов. Живот и народна просветна деятелност» (1905),
  • «Каква е Народната партия?» (1905),
  • «Нека се опознаем!» (1906),
  • «Яким Груев 1828—1908» (1908, в «Илюстрация светлина»),
  • «Кой е Иван Евстатиев Гешов? Реч, произнесена в чест на Ив. Ев. Гешов в Пловдив на 27 ян. т. г.» (1908),
  • «Важни заслуги на Народната партия» (1908),
  • «Значение на руския език и литературата в България» (1912),
  • «Поробване и понемчване на балтийските славяни» (1914),
  • «Задачи на общинската стопанствена дейност» (1919),
  • «Македонските българи и българската национална просвета предимно до учредяването на българската екзархия. Кратък исторически преглед» (1922),
  • «Васил Друмев — Климент Търновски» (1926),
  • «Великият рилски подвижник» (1927; 1946; 2006),
  • «По кървавите дири на славния подвиг 1868» (1928),
  • «Честита радост!» (стихотворения, под псевдонима Любен Певецов, 1930),
  • «Хаджи Димитър, Стефан Караджа и техните другари» (1930),
  • «Нека обичаме повече България! Изводи, спомени и мисли на един скромен общественик» (1931),
  • «Пред жертвеника на България. Молитвени песни» (стихове, подписани като Любен Певецов, 1931),
  • «За Бога и за България» (стихове, 1932),
  • «Живот, дейност и възгледи на Иван Евстатиев Гешов 1849—1924» (1933),
  • «Слава на българския дух! По случай празника на българската книга» (1933),
  • «Обществена солидарност или християнско милосърдие. Опит за уреждане всеобща благотворителна повинност и братска взаимопомощ в България и между българите» (1934),
  • «На труд за България! Венци за светия български труд» (1934),
  • «Песен на българите и на българската сила. В чест на българските юнаци и славянски соколи» (1935),
  • «След горчивите уроци. Най-желателни нововъведения в нашето управление. Принос към разрешаване въпросите на деня» (1936).[1]

Примітки

  1. Илия С. Бобчев. Литературен свят. Процитовано 14 липня 2017.

Джерела

This article is issued from Wikipedia. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.